Живуркам си и аз като вас ... тук само се въртя наляво-надясно ... ровя се ту из нета, ту из старите файлове на моя компютър ...
Викам чакай малко и аз да попиша тук ...
Тръгнах да пиша един роман ... някой от вас сиг са тръгнали да го четат ... други не ... ама да ви кажа не ви и трябва ... историята е за едно хлапе където има перфектния живот и за един ден с намесата на негови стари познати ... живота му се обръща коренно ... едни мафиоти там ... екшъни ... и накрая той тръгва да се самоубива ... и тъкмо като се отказва да се самоубие ... и го убиват ... таа ... много забавно.
Мисля че вече трябва да спра да рекламирам моето произведение, най-вече защото в него има повече правописни грешки отколкото в тетрадката на първокласник, и да продължа със същината на моето писание.
Викам си ... преди пишех такива блогчета. Направих пет постигна ... ама нещо поспрях ... не знам защо. Сигурно заради странното ми ежедневие. Но ето ме тук ... и пак пиша.
Затваряйки се очите ми зърнаха една страница в един известен торент тракер ... и ми направи впечатление, че 50% от съдържанието беше ... чисто порно.
Добре и аз съм бил млад ... и мен са ме удряли хормоните ... ама това нашето младо поколение ... какво става бре? Като гледам се под път и над път порно гледат ... Вместо да излезнат, да се позарибяват, да пофлиртуват, да пощипат някоя връстничка ... те ще ми гледат някакви силиконови измислици и ще си бият ... да не споменавам какво, че постинга ми стана и без това твърде нецензурен.
Пък и от друга страна ... Къде замина романтиката? Платоничната страна на любовта. Сега имам чувството че младежите не правят разлика между любов и секс. Дали е така не знам. Преди трябваше да охажваш своята любима. И не мисля че това трябва да се променя така. Все пак кой не би го зарадвало да се почувства обичан и желан. Особено жените ... не че нещо ... да кажете сега, че съм сексист ... ама мисля, че винаги си е било ... мъжете охажват ... жените съблазняват ... не е ли така ...
И докато размишлявам тук и ви губя времето като ви привличам внимането с това заглавие на постинга, бавно и славно ми се приспа и макар че мозъка ми бошува от още хиляди страници философия по всякакви теми ще ги оставя за друг път.
И да ... да добавя ... рокенрола беше само за динамика на заглавието. Какво да му коментираме на него ... рокенрола си е рокенрол.
Благодаря ви много за вниманието и за отнетото време, и сега ако се чувствате морално засегнат или ядосан и искате да ме изпсувате или пък просто от интерес искате да напишете нещо в коментарите, искам да знаете, че те са добре дошли и привествам всякакви коментари и оценки на постинга и на моя блог. Още веднъж ви благодаря много за вниманието.
Ваш и Само Платонично Ваш,
Рефрен Идиотски.

да ти кажа ,на човек ,като му се увеличат годините и спрат да го удрят хормоните,все такива мисли му идват на ум.

да ти кажа, моите мисли бушуват като стадо от мигриращи бизони в разгонен период. Размислите и страстите са се разперили толкова из моето съзнание, че просто няма как да не ми идват всякакви мисли на ум.
Интересно ми е какво е твоето мнение анонимен. Разбирам, че всички имат различни мнения, но ми е интересно как изглеждат нещата от твоята гледна точка. Сподели мнението си с нас ако желаеш.
Ако не - здраве да е.
Искрен, но не и твой,
Рефрен Идиотски.